Умна и академично амбицирана точно колкото и прочутата си героиня, изящната англичанка с баба французойка е винаги отличничка – и пред камерата, и на изпитната скамейка.
„Толкова съм притеснена. Не мога да повярвам, че съм тук. За мен това е огромна чест – това е най-великото нещо, което се е случвало в целия ми живот! Аз редом с Мерилин Монро и Мики Маус!” Така чуруликаше младата актриса, известна на цял свят като всезнаещата Хърмаяни Грейнджър, на 9 юли тази година, когато заедно с колегите Даниъл Радклиф и Рупърт Гринт коленичи, за да остави отпечатъци от ръцете си на Алеята на славата в Холивуд. А преди 6 години, когато за първи път намята матьосническата роба, 11-годишното момиченце има зад гърба си само актьорския опит от три училищни представления.
За Ема Шарлот Дюер Уотсън, родена на 15 април 1990 в Париж в семейството на британски лекари, училището е сериозна работа. През юли 2006 тя се яви на зрелостни изпити (които в Обединеното кралство са най-страшната инквизиция за гимназистите) по 10 предмета и изкара пълен отличен. Сега пък се готви за изпити за академично напреднали (които биха могли да я вкарат във всеки университет в страната) по хореография, изобразително изкуство и английска литература.
След като прекарва първите 5 години от живота си в Париж, Ема се мести с майка си и малкия си брат Алекс в Оксфорд, където учи в частни девически училища. Заведенията явно са толкова добри, че освен в абсолютна академична звезда я превръщат и в ценител на изкуствата и спорта – в гимназиалните си години Ема печели поетични конкурси, пее и танцува като хала. Сред любимите си музиканти госпожица Уотсън посочва Еминем, Ерик Клептън, Ейми Уайнхаус и Нора Джоунс, но кариерата є се разви дотам, че други започнаха да я сочат като своя любимка. Най-отявлени нейни фенове, изглежда, са колегите от мъжкото списание FHM, които тази година я приветстваха под №98 в престижния си списък на 100-те най-сексапилни жени в света още преди да е навършила пълнолетие.
Ема: Любовта е минно поле!
17-годишната магьосница размишлява откровено за предизвикателствата в „Хари Потър и Орденът на феникса”, летенето първа класа, трудностите при общуването с другия пол и удоволствието да играе умно момиче пред списанията Newsweek и ELLE.
Относно призванието: „Баба ми разполага с писмени доказателства, че от най-ранна възраст съм обмисляла актьорството като професия. В дневника си е записала, че 3-годишна съм заявила следното: „Първо, искам да стана фея. Второ, принцеса. Трето, актриса.” Е, вярно, задоволила съм се с последното си желание, но другите две са някак нереалистични…”
Относно Хърмаяни: „Години наред отричах всякаква прилика между мен и героинята ми. Е, вече съм се примирила, че с нея доста си приличаме. Докато снимахме петия филм, установих, че тази прилика всъщност е голям комплимент за мен. Замислете се – Хърмаяни Грейнджър е силно момиче, с което шега не бива. Ако някой я закачи, винаги си понася последствията. Най-добрите й приятели са момчета, но тя не им се дава и държи на своето. Обожавам факта, че е интелигентна и не се срамува да го показва. Невероятно решителна е, никога не се предава, предана приятелка е и винаги защитава онези, на които държи. Направо е разбиваща!”
За Хари Потър и Орденът на феникса: „Трудно е да угодиш на Дейвид (Йейтс, режисьора, бел. ред.). Той не се примирява с повърхностна игра. Иска истината и само истината за героите. Докато в предишния филм Хари трябваше да се бори с дракони и прочее, сега трябва да се пребори със собствените си демони. Това е емоционално пътешествие за всички нас. Досегашните филми на Дейвид винаги са били обществено ангажирани (Sex Traffic, The Girl in the Cafй), така че той пренася своята съвест и в този филм. Сега виждаме много повече от света извън „Хогуортс”, нахлуваме в Министерството на магията, където нещата не са особено светли. Смятам, че Орденът на феникса има плашеща връзка с това, което преживяваме днес – всички тези терористични атаки…”
За Даниъл и Рупърт: „Те са ми като братя. Чувството е особено, става дума за едно дълго и интензивно приятелство – работим заедно вече 6-а година, израснахме заедно, виждаме се почти всеки ден. Тези момчета са ме виждали издокарана с рокля на червения килим и по халат в 6 сутринта, преди да ме гримират. В началото се държаха с мен доста незряло и много ми лазеха по нервите, да не говорим колко ми се подиграваха, но сега вече сме големи хора.”
За бъдещето: „О, не зная… Рупърт и Даниъл изглеждат толкова сигурни в плановете си! На мен ми се струва, че на 17 е малко рано да имам всички отговори. Не бих искала Хари Потър да е последният филм, в който се снимам, но си давам сметка, че никога вече няма да участвам в нещо със същия мащаб. Застанах пред камерата по толкова странен начин – без никакъв опит, без никакво висене по кастинги, просто ей така. Вероятно не оценявам колко съм привилегирована и сигурно звуча неблагодарно. Със сигурност бих искала да се пробвам в театъра, защото там получаваш непосредствена реакция от публиката. Обожавам да разсмивам хората.”
За любимата храна: „Доматена супа от консерва и препечени филийки – сега и завинаги!”
За славата: „Понякога е голяма лудница, но винаги е забавно. Най-любимата ми част са пътуванията. Ако не бях станала Хърмаяни, никога нямаше да обиколя Америка, Европа, Китай и Япония. Или поне не на тази смешна възраст. Боже, Ню Йорк, Токио, Ел Ей! Направо сюрреалистично! Мммм, а пък да летиш първа класа! Нищо не може да се сравни с това. Обожавам малките луксозни подробности – кесийките с овлажнител за лице и четка за зъби, седалките, които се превръщат в легла… Разкош!”
Относно любовта: „Хората ми подхвърлят: „О, сигурно ти е толкова лесно с момчетата. Само да свирнеш и са в краката ти.” Де да беше толкова лесно! Предполагам, че известността ми смущава повечето момчета, с които бих имала шанс, а останалите просто са дървари и толкоз. Чувствам се като в минно поле, да си призная. Флиртуването е ужасно стресираща работа. Да не говорим, че почти не ми остава време за това – прекарвам 11 месеца в годината по снимачни площадки и студиа. В свободното си време се мъча да общувам със семейството си и да поддържам приятелствата, които вече имам. Кога да започвам нови? Май ще се наложи да почакам. Кой знае, може би моят принц сам ще ме намери.”
