Когато се появява на екрана с нова роля, Рене Зелуегър веднага влиза в обектива на медиите – от Джери Магуайър през Дневникът на Бриджит Джоунс до Чикаго и Студена планина е все така. А ако новата роля все още е далеч от екрана, медиите задължително обсъждат теглото й. Така е и през последния месец и половина. Ако преди брояха качените и свалени тлъстини заради отчаяната Бриджит и изкусителната Рокси, сега репортерите от This is London направо ахнаха: „Ау, Рене е станала толкова кльощава, че чак кокалите и стърчат! А кукленската v главица изглежда прекалено голяма за крехкото й тяло.” В същото време на фестивала в Карлови Вари тя е сред най-аплодираните звезди, а плакатът с нейното лице в ролята на Беатрикс Потър е навсякъде из курортния град. Превъплъщението в Мис Потър донесе тази година на Рене номинация за Златен глобус, но у нас филмът така и не стигна до голям екран. Затова пък от тези дни вече може да се намери на диск – чудесен повод за среща със Зелуегър преди очакваното й ново превъплъщение в Letherheads на Джордж Клуни.
Ролята на Беатрикс Потър й „лепва” идеално. В годините, когато повечето млади жени от нейната класа мислят единствено как да си осигурят добър брак, авторката на детския бестселър Зайчето Питър се нарежда сред литературните феномени от началото на ХХ век. Тя създава поредица от книги и герои, които днес са популярни по света точно толкова, колкото и преди. Филмът е и за най-ценното съкровище на мис Потър – спомена за първата й и най-голяма любов.
Самата Рене обаче продължава да търси голямата любов. Вече е на 38, но изглежда като момиче. През 2005 се омъжи за кънтри певеца Кени Чесни, но бракът им продължи едва четири месеца. Според слуховете тя настоявала да имат дете, а той все още не се чувствал готов да бъде баща. Сега Рене продължава да е сама и се чувства ужасно. В дома й обикновено цари хаос. Вярно, платила е сметките, но защо не може да намери разписките. Ами да, на масата на Рене има нещо като „черна дупка” – достатъчно е да поставиш нещо там и то изчезва някъде из купчината със стари и нови списания, факсове, писма от магазини, банки и киностудии, пълни и празни кутии от цигари, козметични салфетки, чаши със съмнителна чистота и още камара вещи, които по правило обитават дома на всяко самотно момиче.
Чипсът свършва, старата серия от Спешно отделение – също, а Рене така и не е успяла да намери отговора на най-важния въпрос: Защо е сама (кучето Дилън не влиза в сметката, най-малкото защото не обича сериали) на дивана в пустата си къща, вместо да се смее в някой ресторант в компанията на същия този Джордж Клуни от екрана, отпивайки насреща му шампанско и напрягайки слух към гласовете от съседната маса: „Погледни я Рене Зелуегър! Gucci!” И още: „Съвсем не, това е рокля от последната колекция на Escada, $6000!”
За съжаление Клуни, нейният верен приятел – уви, с добавката „бивш”, – се весели в компанията на някоя друга хубавица. Техният красив, но кратък роман преди години е обречен, защото педиатърът от Спешно отделение се оказва най-обикновен женкар. А тя, Рене, съвсем не е в състояние да надделее над всички холивудски хубавици. Затова й е абсолютно все едно каква рокля покрива тялото й – Gucci, Escada или някой простоват Benetton. Няма никакво значение дали косите й са добре пригладени. И дали червилото й не се е изтрило. И дали носът й не лъщи от пот.
Всъщност защо не й върви, пита се тя. Не, въпросът не е точен: защо не й върви в личния живот? А може би това е цената на успеха й? Но пък нали в Холивуд е пълно с щастливи двойки, защо в списъка им не е и тя, Рене Зелуегър? Може би защото твърде много го иска? Винаги го е искала – прекалено много го е искала! А виж, за работата не е точно така. Тя дори не се е готвила да става голяма звезда – накъде с тази външност! Майка й винаги я е наричала мечок, пък и Рене така се чувства: не момиче, а плюшен мечок. А на Холивуд са му нужни крехки, източени създания, с високи скули, болезнено хлътнали бузи, с прозиращи сини вени на слепоочията. йорцеланови кукли. „Нищо – казва си Рене, – може да се печели и от роли в сериали. И плюшените мечоци са нужни, нали на нечий фон трябва да изпъква крехкостта на порцелановите кукли.” И сама е учудена, когато на кастинга за Джери Магуайър побеждава Уинона Райдър и Мира Сорвино. Така в края на ХХ век тя става известна и добре обезпечена млада жена. Но това не я прави по-щастлива.
Тогава Рене излиза с известен металист. Ходи на срещи, тайно поставя тампони в ушите се по време на концертите му, пие бира в клубове, кикоти се с пълно гърло, без да се притеснява, че покрай очите й започват да се събират малки бръчици. А приятелят й решава, че животът не му е нужен и се самоубива. На този свят обаче всичко живее по законите на физиката – колкото ти се дава, толкова и ти се отнема. На Зелуегър й дават главната роля в Сестра Бети, банковата й сметка стремително нараства, нощем се утешава в обятията на млад актьор, който бързо я зарязва заради Гуинет Полтроу и я оставя да се измъчва със старите мисли: Нима плюшените мечоци не могат да си намерят парченце щастие под небето?
Рене отслабва с цели два размера, няма необходимост от сутиен заради липсата на какъвто и да е бюст, но получава роля в комедията Аз, моя милост и Айрин. Започва такава забава, че малките бръчици около очите й стават застрашаващо по-дълбоки. Но как да не се смееш, когато твоят партньор е Джим Кери. Толкова е мил с нея – вози я на балон, носи й сладолед, прави й серенада (от смях Рене едва не пада от балкона на хотела) и изпраща в стаята й кошници с червени рози. Цветята носят ту Отело, ту Юлий Цезар, ту граф Дракула – фантазията на Джим е неговото най-голямо оръжие. Дори пръстен й подарява, но изведнъж всичко свършва. Още преди да се попита „защо”, Рене научава истината – той е женен, а съпругата му обяснява в едно списание колко е зает, колко малко време има за семейството си, но как у дома винаги го чака една вярна съпруга… На Зелуегър не й остава нищо друго, освен да изпадне в истеричен смях.
Вместо аспирин поглъща огромни количества чипс и шоколадов сладолед. Още малко и сигурно ще я вземат в клиника заради затлъстяване. Новите й 15 килограма обаче идват съвсем навреме. Заедно с Рене те трябва да заминат за Лондон, където Зелуегър ще стане Бриджит Джоунс. Когато прочита сценария, тя изпада в ужас: Бриджит – това е тя. Нейните проблеми, нейните думи, мисли, чувства – ужас! „Ето къде е истината – открива Рене, когато една нощ се събуджа в лондонски хотел. – Аз играя нещастни девици. Затова и самата аз съм нещастна. Спешно ми трябва ролята на някоя кучка, интригантка, фатална жена!” Хваща телефона и избира номера на агента си в Америка: „Търси ми такава роля! Ако не искаш да умра като стара мома, а дебелият ми задник да бъде изяден от прегладнелия Дилън, намери ми такава роля!”
Агенът на Рене не се учудва. Записал „диагнозата” в своя бележник и още на следващия ден звъни из холивудските студиа. Той е добър агент, а Рене – почти идеалният клиент. Търсенето леко се проточва, но последвалият труимф си стува – Рокси Харт, фатална, нагла, самоуверена и неподражаема жена от мюзикъла Чикаго. Плюшеният мечок Рене е готова да го направи. Отслабва, превръща се във вихър пред камерата и я номинират за Оскар. А после получава и самата статуетка, но вече за шантавата си героиня от Студена планина. Сега може би постарому си седи сама, ако не броим чипса, телевизора и Дилън, но продължава да вярва, че законът на холивудското равновесие сработва и новата Зелуегър ще намери своя принц.
