На 52 добрият стар Брус Уилис отново е в суперформа. Завърна се за четвърти път в любимото на всички екшън амплоа – ченгето Джон Маклейн от „Умирай трудно”. Разведен от 7 години, той продължава да обича Деми и обожава трите си дъщери.
Тия дни на големия екран е бая горещо. Не за друго, а защото там се завърна Брус Уилис – последният истински екшън герой от онова поколение нечовеци (на Арнолд Шварценегер и Силвестър Сталоун), на което сегашните момченца (хвърчащи и трещящи с базуки сред компютърно генерирани декори) могат само да дишат прахоляка.
Всъщност с Умирай трудно4.0 се завърна не точно чичо Брус (той продължава да се снима активно, понякога и в нелоши филми), завърна се неговото култово ченге Джон Маклейн. А актьорът явно няма нищо против да му се отдаде още веднъж (и да допълни банковата си сметка) – нали именно с образа на неповторимия нюйоркски полицай светът опозна и него. Заради черния хумор на Маклейн публиката откри и солените шеги на Брус. Заради амплоато му на всемирен спасител днес навсякъде го посрещат като стар познат и верен приятел. Заради мъжкото момче Маклейн жените по света се влюбват в Брус, а мъжете му завиждат.
Историята на истинския Брус Уилис всъщност е доста по-различна.
Той е роден в западногерманското градче Идар-Оберщайн на 19 март 1955. Там била разположена американската военна база, в която служел неговият баща Дейвид Уилис. Дейвид се влюбил и се оженил за местното момиче Марлене. 2 години след раждането на Брус (той е най-големият от четирите деца в семейството, бел. ред.) Дейвид напуснал армията, преквалифицирал се в заварчик и семейството заживяло в Ню Джърси.
Като малък Брус заеквал. И кариерата му започнала именно оттам – от огромното му желание да се отърве от този недостатък. Още на 8 години участвал в детски спектакъл в скаутски лагер и осъзнал, че когато изрича репликите си, не заеква. Като тийнейджър се увличал и от музика, дори искал да замине за Ню Йорк, за да опита да направи музикална кариера, но родителите му не били съгласни. Баща му казал, че първо трябва да получи истинска професия, която да го храни (какъв майтап, а?!). И Брус решил да постъпи на работа в завод, където скоро разбрал, че монотонната работа не е за него.
Затова сложил точка на работническата си биография и постъпил в колежа „Монтклер”, за да учи актьорско майсторство. Вечерно време поработвал в бара – пеел и свирел на устна хармоника. А когато станал на 22, заминал за Ню Йорк, за да опита щастието си в театъра.
До средата на 80-те години на ХХ век всичките му опити да получи роли в театъра, киното и телевизията обаче не довели до нищо. Вечер пълнел чашите в популярното по онова време кафене „Централ”, където работел на бара. И до ден днешен постоянната публика помни забавния барман, който можел да разсмее дори безпаметно пияните клиенти. Сред тези, които през различни години или работели, или прекарвали свободното си време в кафенето, били Линда Фиорентино, Ричард Гиър и Ал Пачино. Брус внимателно ги наблюдавал с надеждата да разбере как се привлича късметът, но времето си минавало, а на него все не му вървяло. Дебютирал в рекламен клип за Levi’s, приемал незначителни роли в треторазредни спектакли, участвал и във филми, но така и не успявал да излезе от масовката. А за съжаление в кафе „Централ” се сдобил не само с приятели, а и със страст към алкохола, на която бил подвластен дълги години.
Първият успех дошъл през 1984, когато Брус изпълнил главна роля в пиеса на Сам Шепърд. Критиците го похвалили и скоро го поканили на проби за игрален филм в Холивуд. В началото той си мислел да зареже тая работа, но по същото време в Лос Анджелис се провеждала Олимпиадата, а кинокомпанията плащала самолетния му билет в двете посоки. Брус не могъл да се лиши от удоволствието да пътува за чужда сметка и да погледа някое състезание.
На пробните снимки се държал така, че бързо му показали вратата. Не всичко обаче било напразно – часове преди да се качи на обратния самолет, го поканили на друг кастинг, този път за тв серила Съдружници по неволя.
Ето оттук започнала историята на Брус Уилис! Никому неизвестният дотогава нюйоркски актьор така очаровал продуцентите, че вместо епизодична роля му предложили да партнира на самата Сибил Шепърд. Първият сезон на поредицата имал невероятен успех, най-висок рейтинг и възторжени отзиви на критика. Минали само няколко месеца и Брус вече бил не по-малко популярен от Сибил. Съдружници по неволя бил номиниран за 16 награди Еми, включително и за главна мъжка роля. Удостоен с престижното отличие (то си остава и единственото му досега, бел. ред.) и пълен с енергия, Уилис вече бил на върха. Оставало му да се възползва по най-добрия начин от това. И той го направил.
В края на 80-те се родило знаменитото му ченге Джон Маклейн от Умирай трудно, което и досега е една от неговите запазени марки на екрана. Но не само. Брус Уилис има зад гърба си над 90 филма (и добри, и не съвсем) с всякакви роли – Криминале и Четири стаи на Тарантино, еротичната кримка Цветът на нощта, фантастиките 12 маймуни на Тери Гилиъм и Петият елемент на Люк Бесон, екшъните Чакала, Обсада, Неуязвимия, Сълзите на слънцето, драмите Закуска за шампиони и Войната на Харт…
И най-важният – Шесто чувство на М. Найт Шаямалан. Този филм не само разкри различна страна от таланта на Брус, но и му донесе общо над $100 млн. приходи.
Негови кумири са Робърт де Ниро, Робърт Дювал, Ал Пачино, Кари Грант, Боб Хоуп, Робърт Мичъл и Стив Маккуин.
Днес всичките му известни колеги имат множество награди, а Уилис – нищо освен зрителската любов. Брус е весел човек и не прави от това трагедия. Липсата на награди хич не се отразява на материалното му благосъстояние и днес той е сред най-високоплатените актьори в Холивуд.
А любовта? И тя дошла с големите роли. Срещнал Деми Мур в края на 80-те и след 3-месечен бурен роман решили да се оженят. Тогава се преборил и с алкохола. Преди това Деми също имала проблеми, лекувала се в клиника, затова настояла бъдещият баща на децата й твърдо да обещае, че ще забрави чашката. Останалото май на всички ни е известно – за 11 години щастлив брак тя му роди 3 дъщери, но не можа да се примири с фриволното му поведение и непрекъснатото му желание да се заглежда по други жени.
рез 2000-та двамата окончателно са разделиха, но продължават да държат един на друг. Той живее съвсем наблизо и се грижи за децата. Нещо повече, минава за доста строг баща и зорко бди какви пъпчиви хлапаци се навъртат около щерките му. Колкото до Деми, хм, той още си я обича. Как иначе да си обясним факта, че се е превърнал в нещо като приятелка за любовните й излияния около връзката с доста по-младия Аштън Къчър? И даже им стана шафер на сватбата! Неведоми са пътищата…
