Миро идва на срещата ни гол до кръста, почернял от изобилното пролетно слънце. Чак сега виждам отблизо на гърба му татуирани криле - лично негови, завинаги, сигурно си вярва. Над ангелски сините му очи е спусната козирката на бейзболна шапка, но въпреки нея и въпреки ранния час на срещата ни - за човек като Миро 11,30 е ранно утро - те греят с любопитството на дете. Предлага да пием по бира - какво пък, може би не е лошо начало на един разговор, който Миро нарече спаринг.
Както вече стана ясно, Каризма не се разпада, макар мнозина да побързаха да опеят дуета. Въпреки това продължавам да се дразня, когато наричат Миро „половинката на Галя" и обратното. Защото за мен половинки хора няма - има цялостни личности, било то и в най-успешния български вокален дует. Затова искам да представя Мирослав Димов Костадинов тъкмо така - като едно цяло със своите дълбини, пластове, сенки, да разбера дали наистина има някакво основание за него и Галка да се говори като за скачени съдове. Той ме предупреждава, че няма да е лесно. Да видим...
е на 14 години Миро започва да пие, и не става въпрос само за бира: "Бях общ работник във Винпром и част от касите с алкохол изчезваха зад оградата, после пиехме с приятели."
Миро май е пробвал и от всичко: "Марихуаната не ми харесва. Скъпите парти стимуланти в един момент ме изкушиха. Но „лекарството на инките" вече не е за мен."
На въпроса дали се е пристрастил към нещо, Миро отговори така: "Те всички казват,че не са пристрастени, професионалисти се преструват на любители. Скоро си правих кръвни изследвания и се оказа, че на 31 години съм по-здрав от повечето хора на моята възраст.
За Галя: "Много добри приятели бяхме с Галя - можехме да си говорим всичко и бяхме буквално всичко един за друг. Прибирайки се вкъщи след като се разделяхме, хващахме телефона, за да продължим разговора си оттам, където бяхме прекъснали. Много рядко се случва в живота да намериш някого, с когото да се чувстваш толкова близък. Не зная колко такива приятелства си имала ти, но това беше едно съмишленичество, което вече прекрачваше границата на обикновеното приятелство. Това беше дълга духовна връзка..."
Беше..: "Да, беше. В онзи период ние бяхме почти един и същи човек. Малките неща, които ни разделяха, ни правеха още по-интересни един за друг. По едно време усетихме, че губим своята идентичност, затова се разделихме и се огледахме за други хора около нас... След голяма любов и голям интерес следва затишие. Приятелството ни прерасна в бизнес партньорство - имаме своя продуцентска компания."
За VIP Brother: "Да, и в първия ме каниха, и сега пак. Но категорично нямам намерение да влизам в някаква игра на господар и роби. Роби на един глас, който дори не е техния вътрешен, мазохистично е някак си. Как така някой ще ми управлява живота? Ти представяш ли си някой да ми каже „Говори Биг Брадър, направи това и това!" Аз съм номад и не мога да живея в някакъв аквариум. Освен това на мен хората там ще са ми интересни 5 дни, по-нататък ще ми доскучае, ще загубя интерес."
На въпроса, дали изглежда инфантилен, Миро каза: "Инфантилността е защита - океанът си има дълбочина, под привидно спокойната повърхност има течения, чудовища, водовъртежи... Мъртвото вълнение се образува всъщност под спокойната повърхност. Казваш си какво хубаво море, влизаш и те засмуква."
Дали ходи Миро на театър: "Почти не ходя. Като ме поканят, отивам и си тръгвам, което може и да обиди някого. Не издържам повече от половин час някой да ми ангажира вниманието. Не обичам да ми поднасят чужд поглед върху нещата. Обичам да чета, освен ако не става въпрос за Шекспир, ама на английска сцена. Мисля си, че ние нямаме усещане за неговата драматургия така както американците не можаха да направят Соларис както руснаците например. Просто Станислав Лем е по-близо до тях, славянин е. Представяш ли си американците да направят Анна Каренина - тя сигурно ще има силикон."
Близък ли е Миро със семейството, прочетете селдващите редове: "Аз раснах като второто, много по-малко дете. Имам доста по-голяма сестра, с която много се обичаме. Аз съм рус и висок, тя е тъмнокоса и дребничка. Излизахме заедно и никой не вярваше, че сме брат и сестра, възприемаха ни като двойка, което не вършеше добра работа на никого от нас. Сега тя има семейство и син, поне по един час на ден си говорим по телефона, иначе рядко ходя в Добрич."
Как се описва с една дума: "Аз се определям като хедонист. Толкова много обичам да ми е добре, да ми е забавно, че понякога имам чувството, че някъде се случва нещо, което е по-интересно и аз трябва да съм там, да не го изпусна, да участвам. Случвало ми се е в четири сутринта да стана и да тръгна някъде, където зная, че става нещо."
