Българският театър и кино плачат за нови и – подчертавам – красиви мъжки лица, беше ми казал преди време познат режисьор. Сега съм готова да се обзаложа, че вече имат поне едно – Николай Илиев. Да, да, същият, моделът на “Ексграунд”, водещият на “Елегантно” по тв7. Театралният му дебют бе на сцена „Възраждане” – в пиесата „Кажи здравей на татко” Ники изигра първата си роля, дипломната му работа като завършващ актьорско майсторство. Беше искрен и убедителен Борис – откраднато от починала родилка дете, заради което е захвърлено друго – недъгаво и нежелано от майка си.
След аплодисментите Ники излезе поруменял и развълнуван, а отвън го чакаше с цвете Ивет Лалова. И дузина девойки, които искаха да го докоснат и да се снимат с него. Без да подозират, че този Ники не е онзи Ники от билбордовете и светските партита. Защо? Оставям на него самия да обясни.
Чемства ли се нов човек: "Определено. От година се чувствам някак си прероден, не, това е силна дума, но наистина целите, идеалите и амбициите ми се промениха. Не съм сигурен точно на какво се дължи, но успях да видя пътя пред себе си и истински важните, стойностни неща. Така реших да скъсам с онези, които не ми помагат по никакъв начин. И сега се чувствам много пълноценен."
Имал ли е горчив опит: "Горчиви уроци получих много – слава Богу, малки. Искаш да ти кажа поне един ли? Ами след като пет-шест години се занимавах с манекенство, в един момент усетих как хората започнаха да ме подценяват. Започнах да се чувствам излишен, недооценен. Поисках да покажа същността си, а не само някаква външност."
Свърши ли с моделството: "Да, край. Абсолютно затворена страница. Манекенската професия, комбинирана с тийнейджърско предаване (“ТВ меломания” – б.р.) взе да ме дърпа назад, да създава за мен някаква представа, която вече не беше вярна. Колкото до актьорството, то винаги ми е липсвало и в един момент усетих, че тази ми мечта като че ли започва да си заминава. И си казах, че трябва да опитам."
Какво е общото между акторството и моделството, според Ники: "Общото е суетата. Реално тя ме тласна да се занимавам с тези неща. Бях на 18 години и имах желание да бъда забелязан. Въобще не се замислях за последиците. Сега все още съм суетен и да ме гледат и харесват ме ласкае, но не е толкова важно за мен. Другото общо между актьорството и манекенството е, че знаеш как да заставаш, да се местиш и да използваш камерата, както трябва. Но оттук нататък нещата много се променят."
Доколко е повлияло семейството му: "Аз съм израснал покрай баща ми, защото докато бях дете, майка ми все още учеше своята медицина, така че аз все си висях по репетиции. С родители като моите имах два варианта – или да се запаля да стана доктор, или актьор. Надделя театърът и киното покрай татко, вуйчо и вуйна. Майка ми, въпреки че е лекар, също е ценител точно на този вид изкуство, така че и от нея имам тази култура на възприемане на ценностите."
Какво е завършил Мистър Секссимвол в НБУ: "Кинорежисура и актьорско майсторство. Взел съм си всички изпити по първата специалност, предстои ми дипломният филм. До седмица започваме да снимаме „Кажи здравей на татко”. А като приключих с кинорежисурата, започнах и актьорско майсторство при Цветана Манева, Крикор Азарян и Васил Димитров."
Дали телевизията е реализация за вбъдеще: "Реално погледнато, да, всеки ден съм на предаване, не мога да не мисля за това и да казвам, че не ми е важно. Чувствам се по-пълноценен сега в “Елегантно” – говоря за важни неща, които наистина ме вълнуват, мога да изказвам и личното си мнение. Телевизията е нещо приятно и много заразително."
За Ивет Лалова: "Аз си я харесах по телевизията, тя също, предполагам. После се запознахме случайно и така тръгна. Ако трябва да я гоня, нямам шансове. Ивет не е човек, отдаден само на спорта, не мисли само как да се състезава и да тренира. Има интереси, близки до моите. В повечето случаи се разбираме прекрасно, и двамата сме толерантни. Явно вкусовете ни са близки, търпеливи и разумни сме. Ако имаме спор за някои неща, правим ги едно след друго."
Какво каза Ники на 18-годишните мечтатели: "Да се показваш и да те снимат първо не носи средства, освен ако някой не е невероятен като физика и не успее да замине за Милано, Париж, или Ню Йорк. Но и там се съревновава и е възможно да не преуспее. За мен това е скучна работа, лишена от смисъл. Ценностите за хората, които упражняват тази професия, са само материални. Всичко е комерсиално и за съжаление парите от този комерс не идват при теб."
Имало ли е емоция в моделството: "В началото, когато бях на 18, да. Изведнъж, както си завършил училище и животът ти не е бил нищо особено, попадаш в друг свят - хубави жени, известни личности, лъскави партита... В първия момент малкият човек се чувства по-специален, но след това виждаш, че нямаш развитие – ходиш на снимки, където дрехите са по-важни от теб, общуваш с хора, с които не искаш да общуваш.
Приятната емоция е да си заобиколен от красиви момичета, което е мечта на всеки мъж, както и възможността да попътуваш. С малко физически усилия нещата вървят леко и ненатоварващо, но ако човек има някакви други амбиции, не може да не се отегчи."
Какво чете: "Биографии, запалих и Ивет. Сега си взе в куфара биографиите на Марлон Брандо „Песните на мама”, и на Стинг – „Разпилени ноти”. Аз съм тежък фен на Стинг, имам и слушам всичко издадено от него. Както и групи и изпълнители, направили собствен стил."
Кой представлява елита, според Ники: "В никакъв случай не хората, които се показват на местата, където има журналисти. Те не са художествен или културен, или научен елит, а са известни само с това, че са известни. Мога да изброя толкова много популярни хора в България, за които никой не знае с какво точно се занимават. Истинският елит избягва публичните места."
За благотворителността: "Като ме спрат на улицата, обикновено отказвам, предпочитам да превеждам пари по банков път, ако някой наистина има нужда. Наскоро бях в клиника за онкоболни деца – страшно беше. Но според мен хората трябва да ходят на такива места, не да се оправдават, че това ги потиска и натоварва. Само така може да видиш истинската нужда и нещастие и така да те заболи сърцето, че да направиш нещо. Приветствам и тези кампании от рода на Българската Коледа – всеки по левче да дари, пак става."
