Понякога птичето на късмета кацва на рамото, когато най-малко го очакваш. В едно лятно утро на 2001 трима приятели се събират на плажа в Педрегалехо, Малага, за да посрещнат с песни напъплящия жарък ден. Еди и Дани свирели на китарите си фламенкото, с което били израснали, а чувственият глас на Ла Мари се стрелкал нагоре и надолу с андалуски хъс. Тримата разказвали истории за болка, страст, тъга, копнеж и носталгия. Хората се спирали да ги послушат, а после отминавали под отривистия ритъм на фламенкото. Един от тях обаче се спрял за по-дълго – всъщност толкова дълго, че когато музикантите тръгнали, вече били четирима. Човекът, който обединява Еди, Дани и Ла Мари в група, е Хенрик Такенберг – холандец, занимаващ се с продуцентска дейност в родината си. По това време в Северна Европа електронната музика е в своя апогей и слушайки импровизациите на испанското трио, Такенберг му предлага да обогати звука си с електронни ефекти. Така се ражда „Чамбао” – най-влиятелната днес фламенко чил група. А защо „Чамбао”? Заради сламените покриви, предпазващи от слънце и вятър, които в онова утро се простирали пред очите на музикантите...
Фламенко чил е термин, изобретен от Такенберг, който събира в себе си два невъзможни на пръв поглед жанра – автентичното фламенко от Андалусия и популярния през последните години стил чил аут. Chill out е сленг за релаксираща електронна музика, родена в началото на
90-те като контрапункт на интензивния техно ритъм. Отначало чил аут сесиите служели за почивка от бурните партита в Ибиса, но тъй като бързо набрали популярност, се обособили в самостоятелен жанр. В началото на 2000 вече се нароили десетки подвидове като ню джаз, сайбиънт, лаундж, бавни форми на транс, ембиънт и балеарски бийт.
Когато Такенберг предлага на „Чамбао” да омесят традициите на фламенкото с чил аут, най-възторжена от идеята е Ла Мари: „Аз нося фламенкото в себе си, но животът ми не е фламенко. Новата музика ми дава повече възможности да изразя себе си”. И наистина, всеки, който е слушал песните на „Чамбао”, открива разликата с традиционния фолкорен стил от Андалусия – електронните звуци придават нотка безгрижие, което превръща страстта в копнеж, болката – в надежда, а напрежението от нервния ритъм е омекотено от денс бийта.
Дебютът на „Чамбао” е в двойната компилация Flamenco Chill от 2002, издадена от Sony, където те са представени с цели 6 парчета и 2 ремикса. Дискът излиза в 9 страни, сред които Великобритания и САЩ, и моментално става хит, регистрирайки 90 000 продажби. Още на следващата година триото излиза с дебютен албум – Endorfinas en la mente, композиции от който намират място в компилацията MTV Lounge vol.3 редом с „Лефтфийлд”, Моби и „Молоко”. С Pokito a Poko от 2005 „Чамбао” завършват цикъла, превърнал ги в пионери на нов жанр. Дани и Еди напускат групата, а Ла Мари заедно с още седем музиканти продължава напред. Като реверанс към Дани и Еди тя записва Caminando 2001-2006, която включва най-доброто от „Чамбао” от създаването им. Има и изненада – нова версия на класиката Rosa Maria, в оригинално изпълнение на легендата на фламенкото Камарон. „Най-ранният ми спомен е свързан с тази песен, споделя Ла Мари. Майка ми пееше много и от нея съм я чула за първи път.”
Родената в Малага певица израства в семейството на „ентусиасти, които слушат много автентично фламенко”. Съвсем закономерно години по-късно привържениците на традициите я питат защо е изневерила на чистотата на тази форма и я е смесила с дискотечни ритми. „Нормално е, защитава се Ла Мари. Аз принадлежа към друго поколение – защо да не употребя и неговите технически средства?” Пуристите още обвиняват „Чамбао”, че не звучат „достатъчно сериозно и зряло”, но вокалистката им има какво да каже и по този въпрос. Едновременно с професионалния подем на триото Ла Мари изживява и най-големия катаклизъм досега в живота си – откриват й рак на гърдата. „Преминах през ада и дълго се лутах между страха от смъртта и вярата, че ще оцелея.” Който се вслуша в текстовете на „Чамбао”, няма начин да не открие дълбочината на техните послания – основните теми са страхът, жаждата за живот, мечтите, личното израстване...
Фламенко чил все още има да се доказва като жанр, но че не е създаден с маркетингова цел, стил става ясно от пълните театри и зали, където „Чамбао” свирят. Дори там, където албумите им не са били издавани и езикът си остава бариера (например в нашата страна), хората откликват сърдечно, поклащайки се и пляскайки в ритъм. „Защото музиката е магия, както казва Ла Мари. А и искреността и емоциите не могат да се подправят.”
